Миналата седмица имах нещастието да си купя кола на старо. Не че колата не струва. Напротив, много е добра. Проблемът е, че след това трябваше да мина през центруфугата на КАТ в София. И се случи следното:
10:20 ч.
Тъй като ми е за първи път реших, че ще първата стъпка е запознаване с правилата. Бяха написани на едно голямо табло, което намерих само за един миг от 10 минути търсене и се изпълних с оптимизъм, че май нещата тук стават бързо. Малко се затрудних при прочитането, защото на около 15 см от таблото имаше паркирани два джипа. Това обаче не ме уплаши, защото предвидливо се бях облекла с дънки и фанелка, та спокойно ги обърсах няколко пъти, промушвайки се между тях. Четенето на тази част от правилата, която беше видима с просто око успях да усвоя за половин час. Не мога да отрека, че КАТ е отличник в писането на правила за прехвърляне на автомобил. Не са повече от 100.
10:50
Отивам на около 200 м да взема колата си, която съм оставила на платен паркинг само срещу 3 лв. на час. На опашката на входа чакат десетина коли без шофьори. Този факт малко ме озадачи, тъй като не бях прочела в правилата за нещо подобно. Една верига препречваше пътя към КАТ. В този момент почувствах, че имам една голяма мечта: да махнат веригата и аз да стъпя на тази обетована земя. Само след 45 минути мечтата ми се осъществи.
11:35
Не излязох да целуна земята само защото в правилата не го пишеше. Пък и част от ентусиазма, че тази процедура ще стане бързо като че ли се беше изпарила. За части от секундата успях да спра колата, да намеря храстите, в които имаше двама полицаи и да се усведомя, че колата трябва да я закарам на "канал". Още по-светкавично по дедуктивните методи на Шерлок Холмс съобразих къде е това и паркирах колата срещу една от няколкото широко отворени врати за "канали". Само тук сгреших малко, защото паркирах срещу вратата. Един човек, който ползвайки по-горните методи на мислене, би следвало да е някакъв служител, ми каза следното: " НЕСЕСПИРАСРЕЩУВРАТАТААВДЯСНОКЬОРАВАЛИСИ." Аз си признавам, че имам известни проблеми със слуха. Но зрението ми е съвсем наред и съм абсолютно сигурна, че там където спират колите има маркировка за забрана.  Но си казах: НИКАКВОМИСЛЕНЕПОВЕЧЕ".Всичко това отне само 15 минути.
11:50
Реших да забързам темпото и да почна да подтичквам. Влетях в една сграда с много гишета и около 5 души на кв.м. Температурата вътре беше умерена, не повече от 30 градуса. За мой късмет имаше гише с един клиент и даже имаше служителка на него. Но се оказа, че господинът и младата госпожица са познати и са заети с личен разговор и бях ориетирана към друго гише с репликата: "ГИШЕТОНЕРАБОТИ". На другото гише почаках само 5 минути и дойде моят ред. Подадох двукилограмовата папка с документи, която предвидливо бях подготвила. Много учтиво бях обслужена и вече с песен на уста бях упътена да отида в сградата зад "канала". И всичко това отново само за 10 мин.
12:00
Отидох и нова изненада-безброй свободни гишета. Дребна подробност беше, че само на едно имаше служителка. Моят ред дойде по-бързо отколкото очаквах. Бях помолена да платя 17 лв. След  което се установи, че предишната служителка е сгрешила и е трябвало да подготви документи за друга услуга. Наричам ги услуги, защото вече в главата ми беше бъркотия от правила, документи и друга чужда за моя прост мозък на научен работник материя и не се сещам за друга дума. След една секунда се материализирах в предишната сграда и служителката учтиво се извини, подготви новите документи и даде указания какво да правя. Показа ми група юнаци, които подпираха една маса навън и ми даде да разбера, че те са следващото звено във веригата. За съжаление ми каза също така, че след това трябва да се върна при нея.  Всичко това успях да направя само за 20 минути.
12:20
Един юнаците ми подаде с жест на патриций някаква  хартия за попълване. После с ясен докторски почерк написа нещо, но аз не си позволих да попитам какво е това. Разчитах на любезната дама от гишето да разгадае йероглифите. За съжаление тя беше излязла в почивка. Имах чувството, че вече почвам да се ядосвам. И в такива мисли прекарах следващите 35 минути.
12:55
Заставам на опашката за "канала". Имам видимост към вътрешността на заветното място. Седят трима здрави, млади мъже и са потънали в разговор, най-вероятно професионален. Решавам да ида да попитам какво следва. Отговорът, който получавам е изцеден от северозападния ъгъл на устата на един от момците, пременен в яркооранжева фанелка, която е в тон с яркооранжеви чепици. Отговорът му беше бавен, но за сметка на това ясен: "Чакаме документи от  там".  Върнах се при колата, запалих мотора, пуснах климатика и си взех вестника. След две минути идва един от гореспоменатите и ме пита в стила на онзи оранжевия: Виждате ли онази табела?". Следва следния диалог между него и мен, като тона на разговора се качва във възходяща градация от двете страни:
Аз: Коя табела?
Той: Оная синята, дето пише да загасите двигателя.
Аз: Виждам я.
Той: ЩОНЕЗАГАСИШДВИГАТЕЛЯЩОММОЕШДАЧЕТЕШ?
Аз: Защото по закон важи за района след нея, а не отвън.
Той: ТУКАЗСЪМЗАКОНАИТИКАЗВАМДАИЗГАСИШДВИГАТЕЛЯ!
Аз: ЯСЕМАХАЙ.
Той:ЧУЛИМАЗАГАСИГО.
Е не го загасих.
Този разговор и чакането пред синята табела отне 65 минути.
14:00
Райските порти се отвориха и аз паркирах върху "канала". Оранжевият сеприближава заплашително към колата и изцежда: "Отвори двигателя и багажника". Започнах да се питам дали не се познаваме от някъде, та ми говори на "ти", обаче твърдо отхвърлих да имам познати, които биха се пременили толкова фешън. След като от птичи поглед установи, че не може да види номера на рамата и двигателя, се концентрира върху багажника. В него има две допълнителни седалки (колата е Ситроен Ксара Пикасо), обаче едната от тях му се струваше "съмнителна". И през ум не ми мина да разсейвам съмненията му. След като видя, че не се хващам на неговите забележки, каза да ходя да си мия двигателя. Тук му беше грешката. Аз казах: "КОЛАТАНЕЯМЪРДАМОТТУК". Това беше последната ми реплика към групата млади проплиопитеци. Не мога да кажа точно какъв брой от тях невнятно ми повтаряха да се махам, като всеки един от тях не забравяше да подчертае, че той е закона. Изглежда, че ги назначават с конкурс, на който основно изискване е да се запомни това изречение. През цялото време носеха със себе си едни гъвкави фенерчета, с които коремните хирурзи могат да видят вътрешностите на стомаха на пациента, но тези манекени не можеха да видят номера на двигателя. Докато те движеха около мен с вид на победители се огледах наоколо. Преброих 22ма такива като тях по другите канали, които гледаха сеира, а също така преброих четири коли в халето. И се запитах коя държва може да си позволи да дава заплата на 22 души, чиито коефициент на полезно е колкото на един празен асансьор. И всичко това се случи само в рамките на 50 минути. Както се бях отдала на философски размисли до мен изникна един господин облечен крайно неподходящо за халето. Беше в униформа.  Това ме накара да си направя извода, че е полицай. Попита ме какъв е проблема и след като го разбра, взе че го реши за пет минути. Помоли един служител да слезе в канала и да види номера на двигателя, след като развие два болта. Напуснах халето с нахалното чувство на победител.
14:55
Навън един господин в работнически гащеризон ми показа къде да паркирам и даже без да го питам ми каза какво следва да направя. Оказах се в една зала заедно с още 60-70 души, които имаха вид на дъвкани хавлии. Макар и да не им бяха останали сили да дишат, това бяха хора късметлии. Те вече чакаха новите си номера. Всеки един от тях гордо се затичваше към гишето щом чуеше името си. А всеки чуваше името си само след около час и половина. Толкова бях щастлива, когато чух моето име. Все пак това се случи в същия ден.
16:30
След три минути номерата бяха монтирани! Удивително.

става едва ли не по телефона.
За да стане това и у нас, ЦЦ трябва да си направи акция "ЦЦ", и който откъдето е дошъл...

Прекрасен стил :)

Благодая за коментара. Не мога да претендирам за стил. По-скоро целта ми беше да си споделя мъката за един ужасен ден от живота ми. След като излязох от КАТ ме налегнаха мисли относно системата на обслужване там. И установих, че тя всъщност е доста добра. Проблемът идва от хората, които работят в нея. А те са като извадени от матрица. Яки, високи мъже с ниски чела, задължително сърдити, с гордия поглед на поп Андрей на бесилото, с опънати по снагите им блузи, и преметната чанта напреко, в която не знам какво има. Но знам какво няма със сигурност-книга или вестник.